Вече съм на пет!

Steven's Birthday Party


Здравейте,

Казвам се Стивън. Точно в този ден, преди пет години в 04:10 сутринта, с пълно гърло възвестих появата си на този свят.
След многото месеци, прекарани в уют, топлина и безкрайна сигурност, изведнъж се бях озовал на едно враждебно място, пълно със странни звуци и заплашителни сенки.
Бях толкова ошашавен от случващото се, че в първия момент не издадох нито звук. После, някой най-безцеремонно ме хвана за тънките крачета и обръщайки ме с главата надолу ме шляпна силно по гърба. Почувствах се толкова възмутен и обиден, че чак кихнах. И тогава, нещо съвсем непознато и заплашително, болезнено нахлу в гърдите ми. Писнах с цяло гърло, давайки воля на ужаса си, огласяйки родилното отделение на болницата в Олесунд.

Първите два часа бяха истински кошмар. Изглеждах съвсем окаяно, целия оклепан с нещо мазно и лепкаво. Бяха ме оставили да лежа съвсем безпомощен върху нещо меко и топло, което се оказа, както по-късно разбрах, коремът на мама. После, някой изведнъж ме грабна и понесе нанякъде. Обляха ме с нещо, което макар и топло, бе също толкова непознато и страшно. След това ме поставиха върху нещо студено и бяло, разпъвайки ме от главата до краката. После, както ми се стори, цяла вечност ме въртяха и обръщаха, докато най-сетне всичко приключи.

Бавно идвах на себе си от преживяния кошмар. Бях изкъпан, подсушен и повит в нещо меко и удобно. Току що ме бяха отделили от гръдта на мама, и съвсем самотен и нещастен лежах в смешното стъклено корито, което ми служеше за легло. Целият потръпвах. Страхът, че съм изоставен и забравен раздираше цялото ми същество макар съвсем осезателно да чувствах нечие присъствие. Конвулсно свивах и отварях малката си збръчкана ръчичка интуитивно търсейки защита.
И тогава, нещо голямо и топло, нежно обгърна ръката ми. Отчаяно се вкопчих в него безпогрeшно чувствайки сигурността и спокойствието които излъчваше.
Вече не се страхувах. Знаех, че в този нов свят в който тепърва трябваше да се науча да живея, нямаше да бъда сам. Нежна вълна на спокойствие и сигурност бавно ме обгърна целия, потапяйки ме в първия ми земен сън.
Много по-късно разбрах, че онова голямо и топло нещо, излъчващо толкова нежност, сигурност и спокойствие, беше ръката на папа Руми.

* * *

Партито на Стивън