Гражданин на света

- Абе, какво става в България? Нещата там май са много зле?
Няколко чифта сиво-сини ’топли’ очи ме разглеждат с любопитство, сякаш ме виждат за първи път. Мястото е Елингсьой – Норвегия, стаята за почивка на фирмата, за която работя от седем години. Въпросът ме сварва неподготвен и в първия момент не мога да схвана. Виждайки недоумението ми, колегата продължава.
- Абе ти, телевизия не гледаш ли? Знаеш ли, че Русия е спряла газта за България (учудващо, тази път не ме направи румънец). Снощи даваха по NRK (норвежката национална телевизия) кадри от CNN, направо, - трагедия!
Чак сега включвам. Бях говорил с нашите предния ден и знаех за кризата с газта. Това, което чух от майка ми бе, че икономиката търпеше значителни загуби а в някои райони училищата бяха затворени но, като цяло, ситуацията за обикновения българин не бе променена. Хората, зависещи от отоплението с газ, успяваха да се справят и с това предизвикателство. Спокойно обяснявам, че нещата не са чак толкова трагични и, че не трябва да се вярва сто процента на това, с което ни засипват медиите, че всъщност има намесен политически фактор и, че тогава действителност, истина и честност стават диаметрално различни понятия и, че . . . .
Ясно съзнавам, по изражението на лицата и разбирането с което ме гледат, че не съм достатъчно убедителен. Мисълта за нашата българска поговорка, - да наливаш пусто в празно, бавно се оформя в главата ми.
- Мой първи братовчед . . . с жена си . . . на почивка в България . . . . и ми разказа как . . . .

Вече съм се изключил. Беше време, когато се стъписвах изумен от крещящата липса на такт и усещане, че става дума за моята родина, и хубава или лоша, тя си е моя – родна. Сега вече знам, че не мога да очаквам кой знае колко там, където съмостоятелното мислене се оказва твърде тежко изпитание и потребностите са сведени до три-четири на брой. Не искам да ги изреждам, за да не ставам циничен. А и няма никакъв смисъл. The show must go on! Подобен род ’’откровенност’’, която преди толкова ме дразнеше, сега безкрайно ме забавлява. Явно, израствам. А имам ли друг избор?

* * * *

Стана ми интересно, какво толкова е впечатлило моите ‘’загрижени’’ колеги и се поразрових за въпросния репортаж. Ето какво открих:

Вече споменах, че действителност, истина и честност са различни понятия. Аз обаче, решавам да ги свържа в една дума, като използвам само първите букви. Получава се - ДИЧ. И така, ето я ДИЧ през погледа на медия претендираща за приза ‘’световен информационен лидер’’. Темата отдавна вече не е актуална и това не е предмета на този пост. Актуалното е начина, по-който са поднесени нещата. Чуйте патоса в гласа на въпросния репортер, вижте главните действащи ’’актьори’’ и back ground-а, запечатали в кадър нашата '’трагична българска действителност'' и забележете няколкократното споменаване ролята на Русия в цялата сага. Тук отварям скоба: Аз не съм русофил, не се интересувам от политика и не деля хората на свои-твои, нито по етнос, нито по вероизповедание. Децата ми са норвежци, а аз самия имам и норвежко гражданство, но това, ни най малко, не ме прави възторжен ’родолюбец’. Аз предпочитам да съм гражданин на света и искам да живея и да се чувствам като такъв.
А той, нашият свят, си е едно приказно място. Въпросът е, - Успяваме ли ние, въвлечени във вихъра на всекидневното стандартно мислене, да оценим истинските му достойнства?!

* * *

Тук може да изгледате клипчето с български текст.